Архимандрит Никанор: Да, тези опасения ще останат до момента, в който

Архимандрит Никанор: Да, тези опасения ще останат досега, в който забележим Светейшия патриарх Даниил да приказва и постъпва по метод, който не се вписва в разказа на настоящата съветска агитация.

РПЦ си разреши да престъпи границата на православната ортодоксия, извинете за тавтологията, с цел да обслужи до дъно тезите на държавната теория за „ русский мир “, оправдаваща войната като законно и даже свещено средство за постигането на политическите цели на режима.

Технически Руската черква е еретическа, защото неправославните учения на шахидизма, манихейския дуализъм и „ християнския “ джихад са провъзгласени от самия съветски патриарх ex cathedra.

Но до момента в който не се събере влиятелен църковен съд, като да вземем за пример Пентархията, с цел да се произнесе, името на съветския патриарх продължава да бъде произнасяно наред с останалите православни патриарси.

Тук би трябвало да отбележим, че до този миг патриарх Даниил, даже още в битността си на Видински митрополит, не е проповядвал сходни разколнически тези.

По-скоро е приказвал комфортни за съветската агитация неща и е застъпвал съветски позиции в разногласията към прерогативите на Вселенската патриаршия.

И в същото време той продължава да съслужава с петимата български архиереи, които към този момент влязоха в евхаристийно общение с представители на ПЦУ.

Тоест виждаме, че нещата са нюансирани. Просто от негова страна са нужни още стъпки, с цел да бъдат разсеяни терзанията за неговата взаимозависимост от съветските секрети служби.

Старостилната общественост в България се обособява още в края на 1968 година, след промяната на църковния календар.

До 1993 година тя съществува полунелегално, официално под юрисдикцията на Българската православна черква (БПЦ).

След това, в изискванията на към този момент зародил административен ерес в самата Българска черква, старостилците се отделят от църковно общение с останалите православни християни у нас и основават своя лична подчиненост благодарение на свои единомишленици от Гърция.

Не ми е известно каква е повода в началото, още през 90-те години, те да не потърсят публична регистрация по съществуващия тогава Закон за вероизповеданията.

Но след 2002 година, с приемането на новия закон, в който Българската православна черква е оповестена за „ представител и изразител “ на Източното православие у нас, с правосубектност зараждаща ex lege, става невероятно регистрирането на друга институция, претендираща да е представител и изразител на същото това Източно православие.

Неизменно при подаването на молби за публична регистрация на различни православни общности, Дирекцията на Вероизповеданията се обръщаше към Св. Синод на БПЦ за мнение и получаваше отвод – на това съображение самата тя издаваше негативно Становище, което пък служеше за претекст на Софийски градски съд да отхвърля регистрациите.

Тези дейности може би бяха подбудени от политически претекстове, свързани със страха от възникването на нов ерес като този от 1992 година

Новото в този момент е обвързвано с едно решение на Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ), съгласно което не може страната да взема решение богословски всъщност разногласия и да дефинира законодателно, в изискванията на секуларност, коя институция единствена може да „ съставлява и показва “ несъмнено изповедание.

Това тълкуване на европейския съд е наложително и за българските съдилища и в следствие имаме решението на Върховен касационен съд за регистрация на втора православна черква у нас.

В знак на противоречие с избора на Даниил за български патриарх, архимандрит Никанор декларира, че напуска Българската православна църква и че „ моят патриарх от през днешния ден се казва Вартоломей I “.